Аладжа манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аладжа манастир
„Света Троица“
Карта
Местоположение във Варна
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоЗлатни пясъци
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияВарненска и Великопреславска
Архиерейско наместничествоВарненско
ИзгражданеXII – XIII век
СтатутНедействащ манастир,
паметник на културата
Аладжа манастир
„Света Троица“
в Общомедия
Панорама от манастира, 1973 г.

Аладжа манастир е средновековен скален манастир в България.

Манастирските пещери са изсечени в 25-метрова отвесна карстова скала в близост до горния край на Франското плато на няколко нива. Комплексът включва две малки близки катакомби.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на около 17 km от град Варна и на 3 km от курорта „Златни пясъци“.

Стенопис с ангел от манастира

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Старото християнско име на манастира е неизвестно. Според предание, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е „Свети Спас“ – от „Христос Спасител“.[1]

От 1960 г. българските християни го наричат „Света Троица“.[2]

Името „аладжа“ (от турски: alaca) е от персийски или арабски произход и означава „пъстър, шарен“.[1]

Откритият през 1997 г. вид „Nelima aladjensis“ от клас Паякообразни (Arachnida), разред Сенокосци (Opiliones), семейство Phalangiidae е наречен на името на манастира.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В близост до средновековния манастир са открити останки от трикорабна църква от V-VI век.[4]

Манастирът е създаден XIIXIII век, но е изоставен в края на XV и началото на XVI век.[5]

За пръв път името на манастира е споменато в книгата „Писма от България“ (1832 г.) на руския писател Виктор Тепляков.

Първите системни проучвания са проведени в края на XIX век от братята Херман и Карел Шкорпил.[6]

През 1912 г. е обявен за „народна старина“, а през 1957 г. – за „паметник на културата от национално значение“. На спора между общината и държавата относно имотите на Аладжа манастир е сложен край през 1924 г.[7]

От 1966 г. до 1989 година е в списъка на 100-те национални туристически обекти.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Археологически музей Варна. Аладжа манастир // Посетен на 2019-09-28.
  2. Schüffler, Joachim. Bild und Verkündigung. Festgabe für Hanna Jursch zum 60. Geburtstag. Berlin, Evangelische Verlagsanstalt, 1962. S. 117. (на немски)
  3. Mitov, Plamen G. Eine neue Nelima Roewer aus Bulgarien (Arachnida, Opiliones, Phalangiidae) // Spixiana 20 (2). 1997. с. 97-105. Архивиран от оригинала на 2019-10-01.
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 93.
  5. www.archaeo.museumvarna.com
  6. Годишен отчет на Варненското археологическо дружество / 01/01/1907, No. 1, стр.25
  7. Варненски новини - дигитално копие - 06 декември 1924, No. 124, 2 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]